Една съвременна сага

Една съвременна сага

Това е разказът на сладкодумния ни екскурзовод Суан, който бих оприличила на красива исландска сага! Докато обикаляхме с автобуса в преследване на северното сияние, вероятно за да ни държи будни, той сподели с нас следната красива история, която предполагам ще ви достави същото удоволствие, което и на мен:

Snaefellsnes-Snaefellsjökull-Summit-20030529
Snæfellsjökull – вулканът, който намира място в романа Жул Верн

„Ние, исландците, винаги сме живели със северното сияние над главите си. Повечето от нас не помнят кога са го видели за първи път, но аз съм едно голямо изключение. Пазя съвсем живо спомена от първата си среща с него. Роден съм и израснах във ферма в западната част на Исландия, където се извисява красива планина. Местните се кълнат, че северното сияние излиза от нея.  Макар да е вулкан, върховете и са покрити със сняг и хората я смятат за вълшебна. Нарича се Snæfellsjökull и това е мястото, която Жул Верн използва в романа си „Пътешествие до центъра на Земята“, за да обозначи центъра на нашата планета.

Iceland Iron Stove
Исландска печка Снимка: Интернет

Фермата, в която съм се родил принадлежи на дядо ми по майчина линия. За тогавашния стандарт тя не е била голяма. Имахме 12 крави и 200 овце – достатъчно за да се издържа малкото ни семейството. Мама беше едно дете, израснало във фермата. Когато станала на 20г., тя решила да види малко повече свят и се отправила на дълъг път. Стигнала „много“ далече – чак до съседния Кетлавик, където срещнала висок, черноок и много красив рибар. Той преобърнал живота и. През пролетта мама се върнала във фермата в напреднала бременност с първото си бебе. Така се зародила тенденция – майка ми останала във фермата, а този младеж идвал за кратки визити, и всеки път, когато си тръгвал, тя била бременна. Така продължило някъде около осем пъти. Аз съм второто от всичките тези деца – горд и незаконно роден син. Баща си виждах много рядко, а неговата роля бе поел моят дядо. Той ми беше всичко – пример за подражание и символ за мъж. Исках да прекарвам всичкото си време с него и точно това се случваше. На него се беше паднала свещената чест, която по принцип принадлежеше на всеки баща – да ме научи да чета и пиша.  Пак дядо ме въведе в света на елфите, драконите и подземните чудовища, обитаващи нашите планини, на които оставях мляко, за да ги омилостивя.

Виждате ли онази пара в далечината? Тя идва от електроцентрала, използваща геотермални води, но тогава времената бяха други. Къщата ни не се отопляваше от геотермални извори, както 95% от исландските домове сега. Имахме една голяма печка в кухнята, на която дядо слагаше въглища, но това беше само когато ги имаше, защото в страната ни липсват  залежи и трябваше да се внасят. Когато останехме без тях, започвахме да използваме торф, а това беше даже по-добре, защото беше по-евтино. Когато и той свършеше, използвахме изсушена животинска тор, която събирахме от животните. Нямаше електричество, използвахме керосинови лампи. Сигурно мислите, че е било през 17 век? Аз не съм чак толкова стар! Това, което ви разказвам се случваше през 50те години на 20 век. Оттогава до сега нещата се промениха толкова драстично! Когато разбрах, че дядо трябваше да става всяка сутрин в 5ч, за да дои кравите, естествено поисках да ходя с него, но той изобщо не обръщаше внимание на молбите ми. Продължавах да настоявам и да го увещавам, а той все се правеше, че не чува. Вероятно защото съм бил петгодишен. Аз обаче не се отказвах толкова лесно и продължавах да настоявам, докато най-накрая моментът дойде! Запечатал се е толкова ярко в спомените ми, защото се случи точно на шестия ми рожден ден – 12 февруари, а това е насред исландската зима.

il_570xN.385088292_bzkw
Традиционен исландски пуловер Източник: Интернет

Сутринта дядо влезе в стаята ми и ме събуди. Разтърси ме за раменете ми и започна да вика разпалено:
„Хайде, Суан! Ставай, моето момче! Ставай бързо! Излизаме! Трябва да ги видиш! Излизаме! Ставай! Тръгвай! Хайде де!“

Отворих очи и още си спомням изражението на лицето му на мъждукащата керосинова лампа! Веднага скочих от леглото ентусиазирано, но трябваше да се върна обратно точно толкова бързо, защото беше ужасно студено! Никой не беше станал все още, за да запали печката и къщата беше много студена. Тогава осъзнах, че човек трябва да е подготвен за събитията, които го очакват. Дядо ми даде да облека дрехи, изпратени за мен от съседите. Повечето даже бяха нови! Облякох си топло бельо,  вълнена блуза и вълнения исландски пуловер, който баба ми беше оплела. Сложих си ги, макар никак да не обичах вълна. Тогава получих първите си панталони – чисто нови и истински момчешки панталони! Когато закопчах палтото си, сложих вълнения шал и вълнените ръкавички с един пръст, осъзнах, че всъщност едва можех да помръдна, заради всичките тези дрехи, които бях навлякъл. Навън изобщо не изглеждаше да е толкова студено и се зачудих защо дядо ме караше да се обличам така.

dragon_scene_by_fa11eng0d-d4ldml1Изясни ми се веднага, след като си показах носа навън и студът сякаш ми го отхапа на мига. Беше много, много студено! Сега ще ви кажа, че е било минус 20 градуса. Тогава обаче аз веднага се превърнах в огнедишащ дракон. Изпусках пара през устата и носа си във всички посоки. Бях страшен и интересен. Когато ми омръзна да бъда дракон, започнах да се оглеждам наоколо и осъзнах, че съм попаднал в един свят, който изобщо не познавах. Уж трябваше да е тъмно като в рог, но всъщност се виждаше доста добре. Всичко беше покрито със сняг, обаче това не беше зърнестият сняг или лапавицата, които вече познавах. Този беше твърд като камък и излъчваше отблясъци, осветяващи всичко наоколо. Погледнах небето и разпознах Млечния път – дълга пътека, простираща се през цялото небе, свързваща единия край на Вселената с другия. На изток бе Луната, останала наполовина, която също хвърляше своята светлина върху нас. Затърсих с очи нашата къща. Тя беше там, сгушила се в полите на планината. Повдигнах очи към билото и замрях! Там имаше нещо, което никога не бях виждал преди, макар че може да съм бил чувал да говорят за него  – зелена лента светлина!  Беше неземно красиво, но и някак си страховито.
„Дядо, дядо, виж! Какво е това! Кажи ми какво е това!“, развиках се аз.
„А, това е северното сияние, момче.“
Бях толкова развълнуван! Изведнъж зелената панделка започна да се движи, да се върти и завихря, докато се превърна в огромно зелено перде. В долната му част се появиха пурпурни ресни, след това пердето се изпъстри с алено и още нюанси на пурпурното. За мен това беше божествена гледка! Очаквах, че пердето ще се спусне, ще ме грабне и ще ме отнесе някъде в небесата. Сграбчих силната ръка на дядо, за по-сигурно и започнах да го разпитвам: „Дядо, откъде идват тези светлини?“ В началото на 50те хората не са знаели много за северното сияние. Днес имаме много повече информация, макар и не съвсем пълна. Дядо беше умен и ме успокои, използвайки всичкото си тогавашно познание:
„Това е статическо електричество горе в стратосферата.“
Нищо не му разбрах. Какво е стратосфера? Какво е електричество? Единственото електричество, което ми беше известно идваше от батерията на радиото ни, но тя имаше две жици. Около това радио се събирахме, за да слушаме времето и новините и трябваше да го изключваме много бързо, за да пестим електричеството в батерията. От там знаех за електричеството. Бях чувал пукота му, и дори бях виждал  да хвърчат искри.

DSC_3649
Исландски пейзаж Снимка: Дани

Вървях, стискайки ръката на дядо, изплашен от северното сияние, но мога да се закълна, че го чувах да пращи и издава пукот като от фойерверки. Сега ще кажа, че северното сияние не може да се чува, защото се случва много високо над стратосферата, на  80 – 200 км височина, но тогава, вървейки с дядо по снега при минус 20 градуса ледът пукаше, снегът скърцаше под обувките и дори земята под нас стенеше, премръзнала и вкочанена. Затова както повечето исландци, реших че звуците вероятно идват от нашите стъпки. Преди три години обаче започнах да мисля друго. Японците по някаква причина много се интересуват от северното сияние и усилено го изучават. Благодарение на тях имаме толкова   данни за явлението. Те са изградили станции в различни страни по света, като само в Исландия имат две.

Докладът, за който ще спомена обаче идва от станция във Финландия и той потвърждава онова, което бях отхвърлил, докато уплашен стисках ръката на дядо – има случаи, когато северното сияние се появява със звук! Получава се нещо като мълнии и пукот, които могат да ни поразят. След първата ми среща със северното сияние, го виждах отново много, много пъти. Като дете си бях изградил навика да ставам много рано, понякога в 8ч, само за да го видя (бел. През зимата в Исландия 8ч е тъмно).

Една сутрин докато наблюдавах светлините, си помислих че е изригнал вулканът. Те бяха червени и се стичаха надолу по планината като лава. Интересното е, че северното сияние е винаги различно. Спомням си какво се случи преди няколко години с една група в очакване на северното сияние. Стояхме в студа, взирайки се в небето, но там не се виждаше абсолютно нищо. Беше облачно. Изведнъж небето сякаш се пропука и от цепнатините изскочиха три съвсем прави лъча лазерна светлина. Не можех да повярвам на очите си, беше нещо неземно! Беше толкова необичайно, защото лъчите бяха съвсем прави, а не след дълго започнаха да се движат, да се въртят и сякаш затанцуваха.

Терминът за северно сияние на латински е аурора бореалис. Галилео Галилей е първият човек, който го въвежда през 17 в. Твърди се, че в Стария завет има стихове, описващи светлините. Може би са имали предвид точно северното сияние, но все пак в Библията и светлините биха могли да се отнасят до много неща. Първото полунаучно обяснение идва от древна Гърция. Аристотел обяснява сиянието като отражение на светлината високо над атмосферата. Едва ли Аристотел е пътувал толкова на север, за да го види, но това доказва, че е имало периоди на много висока слънчева активност, когато северното сияние е стигало толкова на юг. Твърди се, че са го виждали в Тексас, Мексико и Куба.

Заслугата на Аристотел е, че той асоциира светлините със сиянието. Той е първият човек в света, описал явлението, макар да се е случило чисто случайно. Аристотел и школата му се интересували от оптични явления. Един ден учениците му се опитвали неуспешно да настроят бинокъл. Никой не могъл да се справи и накрая тежкият уред  се отзовал у Аристотел, който без да иска го насочил към Слънцето и успял да види нещо, което никой не бил виждал до тогава – Слънцето било осеяно с черни точки. Тогава Аристотел нямал представа какво представлявали те. Трябвало да изчака 2 хилядолетия, за да узнае. Днес ние мислим, че имаме верния отговор – това са слънчеви изригвания, изпускащи огромни количества плазма – супа от частици! Те се случват на повърхността на Слънцето и тези именно черни петна са виновниците за появата на северното сияние.“

Тук сладкодумният Суан продължава с подробна и много интересна информация за образуването на северното сияние, историята на страната, образуването на градовете и на повърхността под тях. Говори ни за хората и обичаите на страната. Времето минава неусетно. Приисква ти се да слушаш увлекателните разкази край бумтящата печка във фермата на дядото на Суан, в схлупената ферма, почти закопана в земята и зарината с мъх, в очакване на зрелищни светлини откъм планината на драконите.

Рейкявик, февруари 2016

Статията написа Дани Хаупреводачески услуги

Още мои статии за Исландия
Исландците – младолики и щастливи
Кажи го на исландски, нахрани се като исландец
Колко студено е исландското студено
Northern lights, полярното сияние
Синята лагуна
Музей на пениса

DSC_3699
Исландия през зимата Снимка: Дани
DSC_3550
Някъде в Исландия Снимка: Дани
DSC_3106
Исландия иззад крилото на самолета Снимка: Дани

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *