Животните говорят ли чужди езици и защо жените са по-бъбриви?

Животните говорят ли чужди езици и защо жените са по-бъбриви?

Untitled

Дума на деня от Дани за 27 април 2017: ономатопея

Ономатопея е езиковедски термин, обозначаващ думи, наподобяващи звуковете, издавани от животни, предмети и хора, а също и по-засукан начин да кажем „звукоподражание“.

Понякога ономатопеичните (звукоподражателните) думи са едно към едно както ги чуваме, например „ку-ку“, „бау“, „мяу“, „шляп“, „бум“, но от тях могат да се образуват производни думи като „кукам“, „мяукам“, „шляпам“ и „бумтя“. Чуването обаче е условно и варира в различните човешки езици. В зависимост от народопсихологията едни и същи звуци се придават по различен начин от хората.

Onomatopoeia-lionmaxresdefault

Класически пример е думата „кукригу“, употребявана от българските петли, докато петлите, за които английският е майчин не кукуригат. Тяхната звукоподражателна дума е „cock-a-doodle-doo“. Простете шегата, имам предвид, разбира се, че хората, говорещи английски ще употребят ономатопеичната дума „cock-a-doodle-doo“ [kok∂’dud∂l’du:]. Арабските им петли казват „kookookoo-koo“ (звучи като на кокоши език), каталунските отговарят „ко-ко-ро-ко“, почти като френското „cocrico“; руските подемат „кукареку“ и без затруднения биха се разбрали с хърватските и сръбските петльовци, чието кукуригане е доста близко до руското и звучи „ку-ку-ри-ку“. Немското „kickeriki“ е почти като гръцкото „kikiriku“, което пък е подобно на унгарското „kukuriku“, а то е малко като нашето кукуригане, на което разбират и румънските петли, защото и при тях е „cucurigu“.

До тук повечето петли не биха имали сериозна езикова бариера. Затруднения биха срещнали при комуникация с турските, защото тяхното „uu-uru-uuu“ е доста се отдалечава от „нормалното“ кукуригане. Същото важи и за тайландското „yeki-yeki-yek“, докато  виетнамското „o-o-o-o“ е направо за начинаещи.

Произходът на езика, ономатопеята и животът в пещерите

Както се вижда, народопсихологията изиграва съществена роля при формирането на езика. Споменавайки това, в лингвистиката съществува теория, поддържана от самия Жан-Жак Русо, че езиците са възникнали чрез звукоподражанието. Съвременното езикознание я отхвърля, оборвайки я с факта, че в съвременните езици звукоподражателните думи са много малко на брой.
До днес няма единна теория за произхода на езика. Никой не знае как точно са се появили езиците, но аз също предполагам, че в най-ранния етап от развитието си хората са подражавали на звуците в природата и постепенно са започнали да ги използват за комуникация помежду си. Жените са били по-активни в процеса по две причини – защото са имали повече свободно време и защото комуникацията е била много важна за физическото им оцеляване – тяхното и на децата им. Това е теория, която споделя също авторът на „Мъжете са от Марс, жените – от Венера“ Джон Грей, и тя почива на научни факти. Ще си позволя да допълня тази брилянтна хипотеза с някои собствени предположения и размишления. Фактите са, че при пещерните хора е имало разделение и докато силните физически мъже са излизали на лов, в тъмните пещери са оставали жените, за да пазят децата. Били са сами, без мъже и оръжие, с които да се защитят при опасност. Затова изпълнявайки тази дейност, непрекъснато се налагало да общуват помежду си, особено когато излизали навън по нужда. За да се пазят взаимно от диви животни, те тръгвали всички, заедно с децата и комуникацията била животоспасяваща. Допускам, че точно звукоподражателни думи са използвали за да се предупредят една друга. Например рев на диво животно или звукът от срутване на камъни, изобщо всякакви страшни неща. Предполагам, че са си разработили система от думи за проверка, например дали всички са готови, за да се върнат обратно, да извикват „поименно“ децата и да ги карат да им се обаждат къде са. Особено в тъмното. Поне така си го представям аз.

Шшшшт!
Шшшшт!

Същевременно мъжете са били на лов и за тяхното оцеляване пък е  било изключително важно да мълчат. От една страна за да не изплашат животните и да осигурят храна, от  друга – за да не ги предизвикват. В крайна сметка по-голяма част от времето си мъжете са прекарвали в тишина и комуникацията им е била доста ограничена.

Това се е запазило и при съвременните хора – жените по природа са по-комуникативни и по-приказливи от мъжете, но поне знаем, че и двата пола имат сериозно оправдание да е така.CavemanHunting-1160x683

Да се върнем отново в пещерите. Предполагам, че постепенно мъжете са усъвършенствали оръжията си, започнали са да изработват различни предмети, битът им се е подобрил и звукоподражателните думи вече не са били достатъчни да назоват всички предмети и действия. Съществителните и глаголите са частите на речта, появили се най-рано. Много по-късно идват прилагателните и наречията, за да опишат качествата на предметите и действията.

Предполагам, че в процеса на имитация на звуци при произнасянето на ономатопеични думи, говорният апарат на човека е еволюирал. След като първобитните са усвоили умението да имитират различни звуци от природата, вече е станало по-лесно да си превъртят езиците, за да назоват предмет, за който няма природен звук. Например „камък“, „дърво“ и „огън“.

В заглавието се пошегувах за животните и езиците, които те говорят, но…

… проучване на лингвисти от университета Лунд в Швеция доказва, че котките мяукат на диалект, а също така вълците, делфините и други групи животни си комуникират помежду си с „акцент“. Преди веме тези резултати бяха публикувани в пресата и така си обясних защо моят котарак, очевидно повлиян от донкастърския диалект, понякога не разбира от дума. И ето огромна ниша – обучение и ограмотяване на животни до ниво комуникация на книжовен език.

"Тя говори на диалект!"
„Тя говори на диалект!“
"Искам да се освободя от кошмарния си акцент!"
„Искам да се освободя от кошмарния си акцент!“

 

Автор Дани Хау, преводачески услуги
27 април 2017г.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *