Имате ли дъфел?

Имате ли дъфел?

feature1

Дума на деня от Дани за 2 август 2017duffle coat – дъфел

Дъфел е малко градче в североизточна Белгия, известно с … дъфелите – палто и чанта, или всъщност, по-скоро с дебелия вълнен плат, от който се шият, той се нарича дъфел по името на града, където се произвежда. Оттам започват в английски се появяват думите  duffle coat и  duffle bag, а в български – дъфел.

Дъфел, duffle coat
Дъфел, duffle coat

Защо дъфелите стават толкова известни?

Една от причините е, че много добре пазят от пронизващия северен вятър и държат топло. Другата е, че от него са шиели шинелите на войниците, в края на XIXв. – на британската флота, а по време на Втората световна война идеята е заимствана и от войските на други държави.

Дъфел - полезна униформена дреха на британската флота
Дъфел – полезна униформена дреха на британската флота

Най-голяма популярност в Англия дъфелът достига непосредствено след войната, когато страната страда от недоимък и купонната система не е отменена. Жените забелязали, че макар и войнишки атрибут, дъфелите били много практични – освен качествата на плата, за които вече споменах, имали качулка, а закопчаването било лесно и удобно, така отдолу можело да се носи по-тънко и по-представително палто. Затова дамите започнали да присвояват дъфелите на мъжете в семейството си и постепенно дори да обличат децата си с такива. Така се появява палтото, което не излиза от мода и до днес и според мен е типичен пример за унисекс дреха. Предполагам, че популярността му се дължи на неговата практичност, но вярвам, че особено в детската мода за нея е допринесъл един обичан и любим за британците „манекен“.
Сещате ли се кой симпатичен герой носи дъфел?

Мечето Падингтън
Мечето Падингтън

Ето откъс от книгата ми за Перу, за да го представя на тези, които не го познават:

В Лима трябваше да се съберем с още седем човека, с които да обикаляме заедно Перу. После половината от нас щяха да продължат към тъмната перуанска джунгла, където е родено мечето Па́дингтън, а другите трябваше да се върнат в Лондон, там където то незнайно как се отзовава преди много години.

По маршрута на мечето Падингтън, специално за българските читатели

Когато споменеш на британец думата „Перу“, той веднага ще възкликне „О, мечето Падингтън!“, ще се усмихне и ще се отнесе из детските си спомени.

Мечето Падингтън е любим литературен герой на няколко поколения британци. И до днес то живее в почти всеки дом, под формата на книжка или плюшена играчка с много симпатична и добродушна муцунка. Идва от „тъмните джунгли на Перу“; носи  червена или жълта шапка и куфар;  облечено е в синьо палтенце дъфел, на което има забодена бележка: „Моля ви, погрижете се за това мече. Благодаря ви!“

Никой не знае как мечето е пристигнало в Лондон. Намират го семейство Браун да седи върху стария си куфар, самичко и тъжно на Падингтън стейшън – централна метро станция в Лондон, в близост до която е живеел разказвачът на историята Майкъл Бонд, английски писател, връстник на Кралицата.

Майкъл Бонд, бащата на Мечето Падингтън, използва като прототип за изграждането на образа му характера на своя баща.
Майкъл Бонд, бащата на Мечето Падингтън, използва като прототип за изграждането на образа му характера на своя баща.

Съвсем наскоро сладкодумният разказвач напусна този свят, но ни остави Мечето – учтиво и възпитано, истински пример за подрастващите, дори и с това, че си изяжда всичко. Любими са му сандвичите с мармалад. В разговорния български често казваме „мармалад“ на сладко от всякакви плодове, докато за англичаните мармаладът се прави единствено от цитруси и  най-вече от портокали. Затова съвсем закономерно образът на мечето Падингтън се появява на бурканчетата с мармалад, произвеждани от английската фирма „Робертсънс“ и вътре има „сладко от портокал“, както биха казали нашите баби. В съвременната английска кухня мармаладът се използва като съставка за сосове и особено при печене на патешко и гъше месо, за да се получи онази толкова вкусна и хрупкава коричка.

Мармаладите на „Робертсънс“
Мармаладите на „Робертсънс“

Ако мечето Падингтън е толкова популярно в UK, в другата си родина, Перу, то сякаш още си живее в тъмната джунгла,   непознато никому. Очакванията ми, че в Страната на инките ще видя много падингтънски мечета като сувенири, ключодържатели и подобни джунджурийки се оказаха нереалистични. Единствената ми среща с падингтънско мече се случи в района Мирафлорес в Лима – беше приело образа на малка статуя, подарена на града от британския посланик. Наоколо безгрижно играеха деца, а от време на време някое притичваше за снимка.
Всички обичат мечето Падингтън!
(край на откъса)

Мечето Падингтън с нов адрес: Лима, Мирафлорес, на брега на Тихия океан.  Статуята е подарък от посолството на UK в Перу, което обяснява защо мечето е сменило традиционниях си син дъфел с по-патриотичен, украсено с британския флаг „Юниън Джак“. Открита е през 2015г. Снимка: Дани Хау
Мечето Падингтън с нов адрес: Лима, Мирафлорес, на брега на Тихия океан. Статуята е подарък от посолството на UK в Перу, което обяснява защо мечето е сменило традиционниях си син дъфел с по-патриотичен, украсено с британския флаг „Юниън Джак“. Открита е през 2015г.
Снимка: Дани Хау

 
Утре ще продължим с чантите дъфел.

Автор Дани Хау, преводачески услуги 
2 август 2017г.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *