Кой и кога си прави менди?

Кой и кога си прави менди?

Менди

Дума на деня от Дани за 27 юли 2017mehndi – менди

Докато съм на вълна индийски сватби, да разкажа отново за менди, нещо, без което сватбата не може да се състои. Казвам го на шега, но с голяма доза истина в нея. Менди е обредна рисунка, която обикновено жените си правят на ръцете при тържествени поводи; вид боди арт или временна татуировка, ако трябва да си послужим с по-съвременни термини. След менди, ръцете изглеждат сякаш украсени с фини дантели; фигурите са изящни, сложни и импровизирани, което означава, че едва ли има шанс да се намерят две еднакви мендита. В по-стари времена се е влагала специална символика, но днес се набляга повече на дизайна, без да се втъкава  някакъв умисъл във фигурите.

Менди
Менди

Традицията започва от Раджастан в северна Индия. Първоначално менди са правели само на булката. Впоследствие всички гостенки на сватбата започват да се разкрасяват по същия начин, а в някои райони рисуват дори ръцете на младоженеца. Менди понякога се прави и на ходилата и глезените. От Индия обичаят се пренася и в други мюсюлмански страни, а също така се възприема от хиндуисти и сикхи.

С менди на глезените краката сякаш са обути в красиви дантелени ботушки.
С менди на глезените краката сякаш са обути в красиви дантелени ботушки.
Висш пилотаж - цветно менди! Красиво!
Висш пилотаж – цветно менди! Красиво!

 

Ще се спра на индийските сватби, които дори и днес традиционно се провеждат в няколко дни и един от най-важните моменти е  Mehndi night. Това е вечер само за жените, обаче на тези, на които съм присъствала, видях много мъже сред гостите. Разбира се, винаги е по-добре да има и мъже наоколо, но останах с впечатлението, че от всички дни този е най-обичаният, най-очакваният и най-празничният. Тогава прическите са най-сложни и красиви, тоалетите са най-пищни, а бижутата – най-блестящи. Всичко напомня на снимки на боливудски филм. Музиката е в същия стил. Извършва се ритуал по въвеждането на булката.

Облечена в една от най-красивите си рокли тя влиза, съпровождана от най-близките жени в семейството и – майка, сестри, зълви, етърви. Шествието е кратко, но внушително и пищно – жените са направили нещо като навес от красиво извезан воал над главата на невестата. Носят запалени свещи. Пристъпват бавно и тържествено. Красиво е.

Въвеждане на булката (не нашата) за менди найт.
Въвеждане на булката (не нашата) за менди найт.

После булката сяда на определеното и централно място, а жените се строяват в редица пред нея и дори се ограждат с „въже“, направено от дълъг и красив шал. Има защо – пристига младоженецът. Той пък е съпровождан от най-близките мъже в неговото семейството и приятели. Мощна и шумна група, предвождана от мъж, който бие тъпан в традиционни индийски ритми. Решени са да вземат булката. Жените обаче не са склонни да им я дадат лесно. Настава шеговит и забавен пазарлък, който за малко да прерасне в бутафорен бой. Накрая се споразумяват и младоженецът сяда до любимата си. Имайте предвид, че те вече са полу-женени, защото менди обикновено се прави на третия ден от сватбата и вече са минали някои от церемониите. Редът на тези церемонии обаче е различен.

Например на предната сватба, на която ходих менди беше преди подписването на книгата „Ника“ (Nikah), което прави брака валиден по мюсюлманските закони.

На тази сватба обаче менди найт беше след „Ника“ и след сключването на светския граждански брак. Еднакво хубаво и вълнуващо е, какъвто и да е редът, защото следват музика, танци  и обилна гощавка.

Mehndi night e известна и под името Henna night. Henna означава къна и това е „материалът“, с който се рисува мендито.

Къната пък се прави от растението левсония (Lawsonia inermis) или henna tree, което достига до 2м височина. Цъфти в бяло или розово и цветовете са много ароматни. Къната се добива от листата, а те доста приличат на дафиновия лист. За да се получи къната на прах, листата се изсушават и стриват. След това се прави гъста каша с вода и се поставя в хартиени фунийки. Те мога да се закупят готови от магазините. Идва ред майсторката на менди да започне да твори.

Растението, от което се прави къната
Растението, от което се прави къната
Левсония (Lawsonia inermis) - цвят
Левсония (Lawsonia inermis) – цвят
Фунийки с къна за менди - готови за употреба
Фунийки с къна за менди – готови за употреба

Гостенките дават насоки какво искат да им се нарисува, но винаги ми е било чудно да видя, че някои избират да им се направи менди и на самите длани. Като се има предвид, че (повечето от) индийците се хранят с ръце, а не с прибори, ми се струва много непрактично, но стои красиво.

Твърде непрактично, според мен, но красиво.
Твърде непрактично, според мен, но красиво.

Майсторките на менди са обиграни и действат бързо и сръчно. За десетина минути правят чудеса. Момичето, което ме прави на предишната сватба носеше поетично име, чиито превод е „Райски фонтан“. В порив на откровение то сподели с мен, че никак не обича да прави възрастни дами. Убедих се, че има основание да бъдат избягвани, защото ако такива като мен се радват на каквото и да им нарисуват, това не важи за по-възрастните индийски дами, които доста претенциозно следят процеса.

2003a46d2069a1fc0a6ee72a56e8565d--henna-mehndi-henna-tattoos

След като изсъхне къната на мендито, тя горният слой се обелва от само себе си и малко с наша помощ. Това става обикновено до следващата сутрин. Важно е да се махне всичко, защото ако се намокри, боята ще се разтече неконтролируемо. После внимателно се фиксира с оцет или лимонов сок и се остава така до следващия ден от сватбата, когато дори и мъжете проявяват любопитство да „видят мендито“.

Тази годишното ми менди, прясно поставено. Не смея да мръдна, за да не се размаже.  На сутринта горният слой ще падне почти сам, останалото ще остържа сама, за да останат само чисти линии.
Тази годишното ми менди, прясно поставено. Не смея да мръдна, за да не се размаже.
На сутринта горният слой ще падне почти сам, останалото ще остържа сама, за да останат само чисти линии.

Сегашното ми не е много за показване, защото леко се разтече, но очаквам с нетърпение следващите дни от най-незабравимото събитие за младоженците Зара и Азим – техните следващи сватбени церемонии, на които отново и отново ще пожелая цялото семейно щастие на света!

 

Автор Дани Хау, преводачески услуги
27 юли 2017г.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *