Любовта между англичани и французи

Любовта между англичани и французи

0290-french_frog

Любовта между англичани и французи е пословична и обезателно  трябва да бъде поставена в тлъсти кавички, защото е породена от вековни междусъседски дрязги, съперничество и изтощителни войни. В резултат френският език оказва голямо влияние на английския.

Да проследим как се случва това.

Английският всъщност е „германец“

Ако английският имаше фамилно име, то би било Германов, заради принадлежността му към германското езиково семейство. Критерий за причисляването към дадено езиково семейство е граматиката. От друга страна едни от най-ранните заселници на Острова са германските племена англи, юти и саксонци. Така се оформя англо-саксонският или староанглийският език, който е бил повлиян от келтски, старо норвежки и латински. Можете да добиете бегла представа как е звучал, ако се опитате да прочетете един текст, написан на съвременен английски както бихте го прочели на немски. Просто изчетете всичко така, както го виждате. Например думата mother  –  „мотхер“.

Почти чувам как хората, на които им е трудно четенето на английски въздъхват: „Ех, да си беше останало така!“ Сърдете се на французите! Ще видим защо. Нека само да уточним, че езици, в които четем едно към едно каквото пишем се наричат фонетични. Българският е в голяма степен фонетичен –  пишем „маса“ и четем „маса“, но пък си имаме закон за обеззвучаване на последна звучна съгласна. Например ако думата окончава на Г, Д, З и всяка друга звучна съгласна, ние ги произнасяме съответно К, Т, С. Макар че пишем „праг“, произнасяме „прак“, „спад“ – „спат“, „праз“ – „прас“.

Френският не е от езиковото семейство на английския

Неговата фамилия би трябвало да е Романов,  защото принадлежи към романското  езиково семейство, заедно с испански, португалски, италиански и т.н. Независимо от липсата на пряка родствена връзка между двата езика, френският е оказал голямо влияние върху лексиката на английския и днес много хора си мислят, че те са от едно и също езиково семейство.  

Карта на разпространение на езиковите семейства в Европа
Карта на разпространение на езиковите семейства в Европа

При норманското владичество в английския навлизат 10 хиляди френски думи, 75% от които все още се употребяват и днес. Това съвсем естествено повлиява и върху произношението и звученето на английския. По-слабо влияние френският оказва върху граматиката.   

Да се върнем назад във времето

През 1066г. Уилям Завоевателя, най-могъщият феодал във Франция завзема териториите на днешна Англия и Уелс и налага френския език и култура. Той е известен също като Вилхелм Завоевателя, Уилям Копелето, Гийом II или Нормандския херцог.

Уйлям Завоевателя
Уйлям Завоевателя

Не вярвам да намерите англичанин, който да не знае за Битката при Хейстингс на 14 октомври 1066.  Миналата година честваха 950та годишнина от битката. Тогава въпреки численото превъзходство на англичаните (всъщност англосаксонци) французите превземат територията на днешна Англия и част от Уелс, установявайки 300 годишно господство на френската династия, култура и език. До френската кухня и френските обичаи имали достъп управляващите и съответно всичко френско се превърнало в стандарт за изисканост. Да  се говори френски на Острова било присъщо на благородниците, докато „простолюдието“ говорело английски, който започнал все по-силно да се смесва с френския, също както българският бива повлиян от  турския при аналогични исторически събития.

Средновековна Англия - управляващата класа, нормандски благородници и бедни селяни - англосаксонци
Средновековна Англия – управляващата класа, нормандски благородници и бедни селяни – англосаксонци

На Острова и отвъд него „любовта“ между двете класи и двата етноса се засилвала. Френските аристократи в Англия продължавали да бъдат собственици на апетитни земи във Франция, като същевременно се превърнали в елитна класа на Острова. Така те се оказали в положението да бъдат силно недолюбвани както от своите сънародници, френските феодали, които им завиждали за богатството и общественото положение, така и от англо-саксонците, в новото кралство. Обяснимо непрекъснато избухвали конфликти и всъщност цялото Средновековие минало във войни и претенции за английския престол.

От 1109 – 1189 е имало четири англо-френски войни. Ако целият период е траял 80 години, 49 от тях са преминали във  войни.

През следващия период 1202 – 1303 г. (101 години) е имало 5 англо-френски войни и общо 11 години са прекарани във военни действия.

Следва Стогодишната война, която трае 116 години, от 1337 – 1453г. 

От 1453 до наши дни грубо съм изброила 23 военни действия между двете съседки. Това прави период от 563 години, от които 95 години прекарани във войни! Някои от тях са водени пряко между Англия и Франция, други са по-големи конфликти, в които двете страни са замесени. Дори през Втората световна война, макар официално Англия и Франция да са в коалиция, между тях пак има две годишна война (1940-1942г.), а по повод на прословутото им съюзничество и до днес ще чуете от англичаните вицове по темата как французите воюват.

В крайна сметка между Англия и Франция е имало 33 военни действия и 271  години прекарани във войни една срещу друга.

Днес обект на съперничество е спортът, културата, кухнята и всичко което се сетят и от едната, и от другата страна. Англичаните смятат французите за груби и невъзпитани и лишени от чувство за хумор (отсреща мислят същото за англичаните). Накъдето и да го завъртят, все ще намерят някаква причина за съперничество.

wreky33Db7-4

Темата обаче е езикова…

… а езикът пряко отразява бита на хората. Може ли да имаш вековен противник и да го обичаш безусловно? В английски съществуват вицове и пиперливи шегички по адрес на „фрогитата“, или „жабарите“, както британците обичат да наричат французите и има доста идиоматични изрази, свързани с тях.
Най-неприличният и обиден за англичаните жест (двата пръста) е възникнал по повод на французите, повече можете да прочетете в статията ми Най-обидният за англичаните жест не е среден пръст.

В поредица от статии ще разкажа за някои от тези неща, но да обхвана всичко ще бъде невъзможно. Все пак, познавайки историята на взаимоотношенията между двете съседки, става ясно защо съществуват такива изрази в английския. Французите съвсем не остават длъжни и в техния език има подобни фрази, като реципрочно те се отнасят за англичаните. Обект на моите изследвания обаче е английският и английските словосъчетания.

Ще дам пример с няколко сленгови фрази, в които участва думата French („френски“). Днес някои от тях са архаични, но са заменени с нови. Ето няколко жаргонни израза от 19в.: French novel (в буквален превод „френски роман“) означава „порнография“. French pox (pox означава „шарка“ като болест, „сифилис“) – „сифилис“, French letters („френски букви“) – “кондом“.

В следващи статии ще разкажа за други такива фрази и техния произход.

Автор Дани Хау, преводачески услуги

17 февруари 2017

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *