Бърза манджа за всеки вкус и за всякакъв случай
Дума на деня от Дани за 27 март 2017: samosa – самоса
Екзотично ястие ли е самоса?
Според мен – 50:50.
Самоса е и познато, и непознато ястие, което лесно може да бъде преработено по българска „кройка“, като му се направи плънка с нашенски привкус. В руски език самоса се превежда като „индийска пирожка“ и това в голяма степен дава представа. Макар руснаците да го уподобяват на пирожки, за нас, българите, то по-скоро прилича на банички, чиято плънка е на принципа „каквото има на разположение“.
Ако силните азиатски подправки не са по вкуса на всекиго, те лесно могат да се пропуснат или да се заменят с предпочитани. В това, според мен се състои очарованието и практичната страна на това самосата, която е толкова разпространена в Азия и Близкия изток, че наименованията и варират: самоса, сомоса, шингара, шингада, лукхми и много други. Ще се придържам към това, което е навлязло в английски – самоса.
Необходими продукти за самоса
Самоса се състои от разточено на тънко тесто и плънка, затова разглеждам необходимите продукти в две основни групи, но по желание може да се добави и сос:
- Тесто за разточване – брашно, сол, краве масло, вода. В наши дни могат да се ползват листи за баница.
- Плънка – буквално всичко, което се сетите, че може да представлява апетитен солен пълнеж. Рецептата е отворена за импровизации. Обикновено се запържва лук с много подправки и различни зеленчуци или меса.
- Сос – почитателите на сосове ще се съгласят, че това изкачва ястието на по-високо стъпало и в зависимост от пълнежа дава възможност за импровизации.
Мързелив вариант
За необичащите да разточват готвачи ще подскажа идеята, от която самата аз се възползвам – самоси могат да се купят готови замразени. Всичко, което трябва да се направи е да се изпържат във фритюрник. Става много бързо и лесно, но внимание! Не искам да бъда критична, обаче на мен индийските самоси са ми доста еднакви на вкус, независимо, че плънката е различна. Причината е в подправките – дали използват месо, или пълнежът е вегетариански, при добавянето на обилно количество едни и същи силни подправки, резултатът е че всички самоси си заприличват на вкус.
Иначе самоса може да бъде сервирана като предястие, гарнитура, закуска или за мезе.
За мен замразена самоса е едно от нещата, които трябва да има във фризера „за всеки случай“ и тя винаги спасява, когато трябва да се приготви нещо набързо.
Самоса е едно от ястията, които нашите съседи мюсюлмани „задължително“ ни носят на огромния поднос с храна, когато им свършват постите на Рамадан. Техните най-често са домашно приготвени и много вкусни, но постепенно и те започнаха да се изхитряват и да ползват замразените.
История на самоса
Почти всяка нация в Азия и Близкия изток претендира, че е измислила самосата и я смята за свое национално ястие. Най-ранните писмени сведения са, че самоса съществува от 9-10 век в Иран, откъдето се разпространява други части на света, за да стане толкова популярна днес в страни като Индия, Пакистан, Непал, Бангладеш, Индонезия, Филипините, Бурма, Малдивите, Шри Ланка, страните в Източна Африка, откъдето се пренася в Обединеното кралство, САЩ и Канада.
Автор Дани Хау, преводачески услуги
27 март 2017